За проекта – JournalismResearch.eu

Анализ на състоянието на изследванията по проблема

В радикално променения културен, но и социален, и технологически контекст на света, настъпи нова реалност на общуване и информиране. Постмодерната ситуация е ситуация на краен релативизъм, на радикална откритост, на съмнение, ново съзнание, на съавторство, самообразование и самоорганизация, на еклектика и фрагментарност, на популизъм и демагогия, на преднамерено подкопаване на репутацията на традиционните медии. Трибуната е на всекиго, всеки е автор, разпространител, коментатор и селекционер на информация, а авторитетите са развенчани, елитът отстъпва мястото си на масата, медиите не са вече единственият дистрибутор на новини и интерпретация и властелин на общественото мнение. „Хранителна среда“ в комуникациите намират нови образувания и центрове на полемика, новини, не-новини и фалшиви новини, пропаганда и манипулация.

Това е комуникационна ситуация, която ражда нови идеи, модели, нагласи и преосмисля традиционни представи, правила, нормативност в медиите и в социалния конструкт.

Процесът на технологична промяна и цифровизация засяга цялостното развитие на всички обществени сфери – икономика, наука, образование, политически институти, медии и журналистика. Заедно с това и у нас и в чужбина се повишава интересът на изследователи, учени и практици към неговото изследване. Широката употреба на цифровите технологии в областта на публичността и от страна на журналистите в това число, изисква специално внимание от страна на всички, ангажирани с изследване, преподаване и практикуване на журналистика, особено на журналистиката, придържаща се към високи професионални стандарти и определяна като качествена.

Дигитализацията променя съществено средата, публиките, организацията на работата в редакциите, медиите и слага съществен отпечатък върху начина, по който медиите на ХХI век общуват с аудиториите си. Това е глобален процес, чиито отражения намираме и в България. Безспорно става въпрос за дълбоки трансформации – културни, социални, професионални, икономически, образователни, комуникационни, променящи традиционни ценности, природа и същност на медиите и оказващи влияние върху тяхното съдържание, обхват, аудитории, разпространение.

Социалното значение на тази промяна е толкова голямо, че Европейската комисия създаде през 2014 г. специален индекс DESI (The Digital Economy and Society Index, Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото), чрез който обобщава различни индикатори за „дигиталното развитие“ на европейските страни, членуващи в Съюза (https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/desi1).

Промяната чрез цифровизация дава нови възможности за икономическо, социално и хуманитарно развитие, но спецификата е различна за всяка страна. В сравнение с останалите европейски страни-членки България има какво да наваксва в това отношение, макар че цифровизацията видимо променя медийната среда у нас. Според този индекс нашата страна е на предпоследно място в ЕС (зад нас е само Румъния) по навлизане на цифрови и информационни технологии в икономиката и обществото. Трябва да се отбележи обаче, че дори в тези незадоволителни параметри по отношение на интегрирането на цифровите технологии у нас комуникацията чрез социални медии е нараснала от 9% DESI през 2017 до 23% DESI през 2019 - стремителен ръст, засягащ и журналистиката. Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС; делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 29 % от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 56 %. Тези цифри доказват еднозначно необходимостта от сериозни изследвания в областта на социалните трансформации в областта на цифровите технологии. По отношение на журналистиката в България, с изключение на няколко статии и сравнително кратки проучвания2 и няколко сборника3 липсват по-сериозни изследвания, акцентиращи върху влиянието на процесите на дигитализация върху обществената комуникация и медиите и моделите на функциониране и въздействие на журналистиката в дигитален контекст. Това налага едно по-задълбочено изследване, което да разкрие същността на трансформациите в журналистиката и промяната на природата на медийно въздействие вследствие на цифровизацията.

Насоченост на изследванията в съответствие с целите на Националната стратегия за научни изследвания и с обществени предизвикателства, определени в нея, както и с регионални и европейски приоритети

Целите, задачите и насоките на научноизследователския проект са в пряка връзка с Националната стратегия за научни изследвания, в контекста на технологичната промяна на обществото и процеса на цифровизацията на медиите. Изследването притежава силен иновационен потенциал, тъй като до този момент няма аналог по своите обхват, методи и очаквани резултати. Като стъпваме на обстоятелството, че Националната стратегия е съобразена с целите на Иновационната стратегия на Република България, и че мерките за нейната реализация са насочени към повишаване на културно-творческият потенциал на нацията и този на отделните личности, смятаме, че изследването ще допринесе за осъвременяване на професията на журналистите и ще даде възможност те да увеличат своя потенциал.

Резултатите от това изследване ще бъдат от полза както за изследователите в областта на медиите и комуникациите, така и за всички, които практически са ангажирани с тази дейност. Една целите на този проект е да спомогне за увеличаване доверието в медиите, особено след промените в тяхната природа и въздействие вследствие на дигиталната промяна. Макар и не експлицитно, проектът ще има положително влияние и върху образованието в сферата на комуникационните специалности. Както вече отбелязахме, интересът към тях се запазва висок, независимо от проблемите в самата професия на журналиста. Последната е част от съвременното социално развитие на страната, на културно-историческото и наследство (нека припомним имената на български журналисти от ранга на Хр. Ботев, Й. Хербст, П. Р. Славейков, Д. Крапчев, Гео Милев), както и от цялостния културен пейзаж на българското общество.

Като отчитаме ролята на медиите и комуникационните изследвания и необходимостта от научноизследователски подход към процесите на технологична промяна в системата на публичните комуникации, насочени към удовлетворяване на потребностите и интересите от достоверна и актуална информация за съвременната аудитория, приемаме, че подобно изследване е в пряка връзка с Националната стратегия за развитие на научните изследвания на Република България 2017-2030 г.

Така подбраният експертен екип притежава потенциал и възможности както в материален, така и в академичен план, да продължи изследванията в тази актуална и важна област на обществените комуникации и след приключване на проекта.
Нашият проект по своята тематика и релевантност, насоченост към проблематика, актуална както за Европа, така и в по-широк международен план, аргументира едно иновационно изследователско усилие в клъстера цифрова сфера и което не се ограничава във времевите рамки на актуалния проект, а може да бъде развит и занапред. Нашата цел, която се простира отвъд рамките на този проект, е насочена към изграждане на устойчиво взаимодействие в рамките на общо европейското научно пространство поради спецификата на изследваната комуникационна проблематика.
Целите на проекта също така са съобразени с Бележка на Комитета на постоянните представители в Съвета на Европейския съюз21 от 25 май 2022 г. и приета на 10 юни с.г., която потвърждава “важната роля на многоезичието в контекста на комуникиране на науката с обществото, особено на национално и регионално равнище… относно многоезичие в научното общуване .”

Цели на проекта, хипотези и подходи за постигането им

Главната цел на проекта е изследването и извеждането на конвергентен модел на журналистиката в условията на цифровизация, разработване на концепции, програми и стратегии, осигуряващи нов ефективен подход за развитие на изследователските, професионалните и образователни аспекти на журналистическата дейност. Този модел ще отразява промените в цифровото общество в плана на комуникацията и ще бъде на равнището на съвременното знание за журналистиката и на комуникационните специалности в български и европейски план. Достоверността на модела, както и на всяко научно твърдение, ще се обуславя от коректното прилагане на метода на изследване (диспозитивен анализ), на обусловеността на логическите връзки и на събиране и анализ на данните от проведените изследвания. В това отношение проектът има фундаментални когнитивни (познавателн) цели, свързани със систематизирането и разширяването на знанието в интересуващата ни област. Въз основа на тези цели ще се докаже и основната хипотеза на изследователския екип - конвергенцията на медии, комуникационни технологии, съдържание и др. като един процес на мащабна промяна в условията на цифровото общество, засягащ обучението, дейността и реализацията на журналистите, комуникационните специалисти, въздействието върху аудиторията, както и промените в самата нея.

Класическите определения за пресата, например, днес са разширени и все повече я сближават с другите медии – защото вече става дума за медийни брандове, създаващи и разпространяващи мултиканални съобщения22. Теоретичният модел, който целим да създадем ще има обяснителна функция (концептуално или с други думи - фундаментално теоретично обосноваване) като част от научните задачи и ще бъде основан върху съвременните схващания за цифровото общество и дигиталната култура, промяната и новите медии, отчитайки общите характеристики на ценностната нагласа и промененото мислене на журналистите, професионалната общност и обществото като цяло, и да бъде съобразен с актуалните национални, регионални и европейски медийни, образователни и политики, основани на глобалния достъп и използването на глобалните информационно-комуникационни и медийни мрежи.

Създатели и разпространители на медийни съдържания логично реагират на новия начин на информационно потребление и с новоизграждащите се навици при създаването и развитието на специфичния интерфейс на своите продукти. Да оптимизират информациите си в реално време, да предлагат услуги и да са в крак с извънредно динамичните промени на средата, предлагането и търсенето – се оказват съществени критерии за качеството на новите медии. Сериозно променена е и медийната продукция – от многоетапен линеен процес по събиране, интерпретация, организация, производство и разпространение към трансформация в сложна среда, в чиито системи в сътрудничество работят важни звена като пишещи и редактиращи журналисти, дизайнери, програмисти; различни платформи, агрегатори с цел въздействие върху публики.

В прагматичен план това означава разработване на стратегическа теоретична рамка и на конкретни предписания за предприемане на последователни практически стъпки за прилагане на конвергентен модел на журналистиката в цифрова среда, в която създателите и потребителите на съдържание в различни медийни платформи, медийните специалисти, потенциалните и нови публики, и изобщо субектите на медийната активност, на комуникационното образование, на медийната индустрия, представителите на професионалните организации и др., да функционират ефикасно и ефективно и да отговарят адекватно на предизвикателствата на технологичната промяна в областта на обществената комуникация. Журналистическата професия в най-широк смисъл е изправена пред бързи и дълбоки промени, които засягат и нейната интелектуална традиция и професионалните организации (СБЖ, АЕЖ, Дружество на столичните журналисти и др.) на нейните членове.

Останалите цели са насочени и към проучването и реализирането на целия спектър от професионални, пазарни, непазарни, институционални, организационни и обществени механизми и мерки за развитие на журналистическата подготовка и адекватността на медийните специалисти спрямо променената среда и новите функции на професионалния журналист в съвременния нюзрум, осмисляне на медийните индустрии, както и към възможностите, които предоставят цифровите технологии и новите медии, с цел повишаването на интереса на информираността и достъпа на аудиториите до обществено значима и достоверна информация и информационно-комуникационни процеси в тяхната комплексност.

Тези проучвания ще бъдат насочени и към проблемите и перспективите, свързани с повишаване интереса на потенциалните публики и привличане и на нови, отчитайки спецификите, проблемите и перспективите пред българските журналисти и останалите участници в медийната система и в системата на обществената комуникация.

Ще бъдат разгледани,проучени, обобщени възможностите и тенденциите за подобряване на медийната и образователна инфраструктура по отношение на обществените комуникации и за адаптиране и прилагане на добрите европейски и световни практики и иновации по отношение на формирането и провеждането на комуникационни политики, насочени към развитието на различните аспекти на въздействието на цифровата промяна, с оглед подготовката на компетентни комуникационни специалисти, както и на осигуряването на устойчиво ниво на качествено медийно потребление и на създаване на медийна продукция в служба на обществото като цяло.

Основният изследователски подход за изпълнение на научноизследователския проект предполага прилагане на принципите и подходите на диспозитивния анализ в областта на медиите и журналистите и тяхната роля в обществения живот. Под диспозитив в случая ще разбираме достатъчно устойчива структура, основана на знания, различна от случайни или временни, ситуационни формирования. Тя също така включва и социалното поведение на индивидите, свързано с умения и съответни знания, а не само дискурсивно. В хода на изследването те се адаптират прецизно и включват следните методи, похвати и техники: на принципите и методите за конструиране и моделиране ще бъде разработен модел на ефективна комуникативна технологизирана среда за изследване на публики в сферата на цифрова медийна среда, чрез споделени комуникационни пространства и ще бъдат формулирани, доказани и защитени предложените теоретични концепции, както ще бъдат и формулирани политики и стратегии, осигуряващи нов ефективен подход за развитие на комуникационния обмен в една нова социокултурна среда. На базата на използване на добри практики и нови форми в изследването на медийната аудитория в държавите‐членки на ЕС с доказан опит на журналистите и капацитет за управление взаимодействието с аудиторията като цяло, посредством изследователски техники, включващи анализ на журналистическите структури, преглед на информационните ресурси и структуриране на статистическа и друга информация, интервюта, анкетни проучвания, наблюдения, експертни оценки и др. Сред критериите за изпълнение на научноизследователския анализ са: релевантност на функциите, изразяващо се в изследване на съответствието между целите, задачите, мисията и областта на действие на медийните и журналистически организации, на процесите на разработване и провеждане на политики, стратегии и програми и на обхвата на правомощията и компетентностите на медийните структури в контекста на цифровото общество, за които комуникационните специалисти носят отговорност; ефективност, целесъобразност и степен на постигане на предварително поставени цели; ефикасност, въздействие и съотносимост между постигнатите резултати и използваните за тях ресурси. Използваната методология включва още теоретични, теоретико-емпирични методи за изследване като проучване на научни източници, както и методи като: образователни стратегии в обучението по комуникационни специалности; интервюта със специалисти; контент анализ на теории и концепции; библиографски анализ на тематични публикации; методи на наблюдение, анализ и синтез, сравнение, индукция, мониторинг, верификация, използвани в журналистическата практика и в обучението по обществени комуникации.

Така очертаните конкретни изследователски цели, свързани с проучването на научния проблем, ще се изпълняват чрез наблюдения, проучвания и анализа на обекта и при отчитане както на сложността на изследваната област, на динамичната социална среда, на радикалните трансформации в комуникациите, в публиките, в рецепцията, в платформите и каналите за разпространение на информацията, в общностите и обществото като цяло, така и многоаспектността на съществуващите противоречия, свойства и отношения на обекта.