Д-р Иво Инджов представи нашия проект в Университета на Залцбург

Д-р Иво Инджов представи нашия проект в Университета на Залцбург

На 19 март 2025 г. д-р Иво Инджов, медиен изслевдовател и експерт по политически комуникации,  направи презентация за спецификите на медийната система, журналистическата култура и нагласите на аудиторията в България на среща с преподаватели и докторанти от комуникационния департамент на Факултета по обществени науки в университета Paris Lodron в Залцбург. Акценти от презентацията на българския университетски преподавател бяха отношенията медии – политика, феномена „завладени медии“ и др., вкл. в контекста на актуалната обществено-политическа ситуация в България. Д-р Инджов представи и основните цели, акценти и междинни резултати на проекта, в който участва и в чиито рамки осъществи краткосрочен изследователски престой в Залцбург и Виена. Проектът „Трансформация и конвергентни модели на журналистиката в процеса на цифровизация, в условията на цифрово общество и в дигитален комуникативен контекст: диспозитивен анализ“ се реализира по договор № КП-06-Н65/9 от 12.12.2022 г. от фонд „Научни изследвания“. Реализира се от СУ „ Св. Климент Охридски“ в партньорство с ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Ръководителят на комуникационния департамент на университета в Залцбург проф. д-р Йоздеф Трапел и останалите колеги  на свой ред разказаха за актуалните изследователски проекти, с които са ангажирани понастоящем.   

В университета на Залцбург д-р Инджов проведе и експертни разговори на тема „(Заплаха от) Новинарските пустини – последици и възможности за противодействие“ с: проф. д-р Йозеф Трапел, проф. д-р Томас Биркнер, ръководител на секция „Журналистика“ в комуникационния департамент, проф. Петер Винклер, ръководител на секция „Организационна комуникация“, и с д-р Талес Томаш, координатор на проекта – EurOMO (за изследване на прозрачността на собствеността на медиите в държавите-членки на ЕС). Въпреки намаляването на броя на вестниците и сериозните новинарски източници извън столицата Виена, в австрийските региони и общини все още има достатъчно местни източници на информация, а авторитетни обществени радио и телевизия продължават да имат силни регионални структури. Въпреки това в научно-изследователския дискурс темата за новинарските пустини има своето място – за разлика от България, която и реално страда от разрастването им. Бяха дискутирани и спецификите на австрийския модел за публично подпомагане на медиите в условията в условията на гарантирана прозрачност. Беше обсъдена и ролята на преподавателите по журналистика и на медийните експерти при формулиране на медийната политика на държавата – напр. защо и как, въз основа на какви критерии да се подкрепя качествената журналистика.

На 21 март 2025 г. д-р Инджов посети Presseclub Concordia във Виена – най-старото журналистическо сдружение в Австрия (предшественикът му е създаден през 1859 г.). Организацията развива дейност в обществена полза, в подкрепа на качествената и независима журналистика, в подкрепа на спазването на журналистическата етика и за гарантиране на свободата на медиите, както и за осигуряване на условия за промислен публичен дискурс. В Presseclub Concordia д-р Инджов разговаря с г-н Валтер Щробъл, експерт по медийно право, и с г-н Матиас Цоейр, отговарящ за комуникационните дейности на сдружението. Основни акценти на разговорите на българския гост бяха: как в Австрия се възприема здаплахата от „новинарски пустини”; амбивалентният характер на разнообраззното финансиране на медиите с публични средства; как могат да се определят критериите за финансиране на качествената журналистика; предстоящото влизане в сила на новия Закон за достъп на обществена информация в Австрия – паралели с България, която има такъв закон от 2000 г.

Във Виена д-р Инджов имаше възможност да посети и специализираните изложби „Es funkt! Österreich zwischen Propaganda und Protest“ и „Neue Zeiten: Österreich seit 1918“. И двете разглеждат ролята на модерни за времето си комуникационни средства – радиото и рекламата, в контекста на обществено-политическото развитие на Австрия след Първата световна война, както и нагласите на аудиторията в едно постепенно диференциращо се общество.